В.А.Чудинов

Литература

1.      Кръстанов Трендафил. Какъв е езикат на св. Кирилл и Методий? // Славянските култури и съвременната цивилизация. Славянски летописи, том III. София, 1999, фондация «Славяни». Център за научни изследования при Федерацията за приятелство с народите на Русия и ОНД

2.      Кръстанов Трендафил.Неизвестен старобългарскиръкопис-палипсест, вероятно от XI век в Ватиканската библиотека (Vat. gr. 2502). Духовна култура, год 62, 1982, книга 7, с. 32

3.       Кръстанов Трендафил. Следи незаличими. Новооткрити бъргарски палимпсести във Ватиканската библиотека // За буквите. Кирилло-Методиевски вестник, № 8. София, 1982, с. 6 с ил.

4.      Кръстанов Трендафил. Български  Ватикански палимпсест // Кирилско кратко изборно евангелие от Х век в Cod. Vat. gr. 2502 // Старобългаристика / Palaeobulgarica XII, 1988, № 1, с. 38-66

5.      Сhrstanov Trendafil. Apografo di evangelario cirillico dei secoli X-XI nel "Palinsesto Bulgaro" (Vat. gr. 2502) // Christianity among the Slavs. The Heritage of Saints Cyril and Methodius. Acts of the International Congress held on the Elementh Centenary of the Death  of St. Methodius. Romeq October 8-II, 1985. // Orientalia Christiana Analecta 231, p. 261-265

6.      Кръстанов Трендафил. Най-древните преписи на первия превод на старобългарски език от св. Кирилл - «кратко изборно евангелие» // Международен Симпозиум 1100 години от блажената кончина на св. Методий. Т. 2. София, Синодално издателство, 1989, с. 54-58

7.      Кръстанов Трендафил. Какъв е езикът на св. Кирилл и Методий? Истини и спекуляции // «Век 21», № 19 (210), год 5, 17.05-24.05 1994, с. 1 и 9

8.      Многочисленная  научная продукция отражена в нескольких изданиях: Ильинский Г.А. Опыт систематической кирилло-мефодьевской библиографии. София, 1934. Попруженко М.Г. и Ст. Романски. Кирилометодиевска библиография за 1934-1940 гг. София, 1942. Дуйчев Ив., Кирмагова А., Паунова А. Кирилометодиевска библиография 1940-1980. София, Софийски университет «Климент Охридски», Университетска библиотека, 1983 и другие.

9.      Мирчева Дора Иванова. Старобългарски, старославянски и среднобългарската редакция на старославянски // Константин-Кирил Философ. Юбилеен сборник по случай 1100 години от смъртта му. София, 1969

10.  Кронщайнер Ото. По въпроса за названията старобългарски и староцърковнославянски. // Език и литература, 1987, № 3, с. 53-57

11.  Дограмаджиева Е., Костова К. Проблемы дефиниции древнеболгарского языка на основе определения других болгарских языков // Славянска филология, т. 19, София, издателство БАН, 1988, с. 25-26

12.  Дограмаджиева Е. Новая гипотеза об этнической принадлежности древнеболгарского (старославянского, древне-церковнославянского) языка // Старобългаристика / Palaeobulgarica XII, 1988, № 2, с. 8-14

13.  Кронщайнер Ото. По въпроса за названията старобългарски и староцерковнославянски // Доклади на Втория международен конгресс по българистика Симпозиум Кирилометодиевистика. София, Издателство БАН, 1989, с. 32-37

14.  Schaller W. Helmut. Der Begriff "Altbulgarisch" in Vergangenheit und Gegewart // Балканско езикознание (София), 31, 1988, № 3-4, с. 117-134

15.  Дончев Слави. Писмеността на прабългарите и славянската азбука // Исторически преглед. 1971, № 2, с. 96-109

16.  Подробности в пункте 9

17.  Jagic V. Entstehungsgeschichte der kirchenslavischen Sprache. Berlin, 1913

18.  Подробнее см.: Смирнов Савватий: А.Х. Востоков как основоположник славянского сравнительно-исторического языкознания в России (К 125-летию со дня смерти) // Старобългаристика, XIII, 1989, № 2, с. 116-127

19.  См пункт № 9

20.  Jagic V. Entstehungsgeschichte der kirchenslavischen Sprache. Berlin, 1913, S. 174, 180

21.  Mladenov St. Geschichte der bulgarischen Sprache. Berlin und Leipzig, 1929

22.  Младенов Ст. Принос към изучаване на българските говори в Източна и Западна Тракия (въз основа на наблюдения върху бежанците из казаните области и Мала Азия) // Тракийски сборник, книга VI. София, 1935, с. 5, 11 и сл.

23.  Кодов Хр. Езикът на тракийските българи. София, 1935, с. 10 и сл.

24.  Кабасанов Ст. Един старинен български говор (село Тихомир Кърджалийско с остатъци от носовки). София, 1963

25.  Тилков Д. Остатъци от старобългарското относително местоимение ИЖЕ в говора на с. Тихомир, Кърджалийско // Славистичен сборник. София, 1963

26.  Стойков Ст. Към вокалната типология на родопските говори (застъпници на старобългарските Носовы и ерови гласни) // Славистичен сборник. София, 1968, с. 229-243

27.  Гълъбов Ив.Кирил и Методий са говорили на родопско наречие // Родопи, 1966, № 5

28.  Бояджиев Тодор. Архаични черти в българските диалекти // Die slavische Sprachen. 1982. S. 5-10

29.  Дурново Н.Н. Мысли и предположения о происхождении старославянского языка и славянских алфавитов // Byzantinoslavica, I, 1929, c. 48-85

30.   Кульбакин Ст. Рец. В Jужнославянска филология, VIII

31.  Дурново Н.Н. Еще о происхождении старославянского языка и письма. Несколько разъяснений по поводу рецензии профессора Ст. М. Кульбакина на мои «Мысли и предположения» // Byzantinoslavica,1930, с. 68-78

32.  Робинсон М.А., Петровский Л.П., Дурново Н.Н. и Трубецкой Н.С. Проблема евразийства в контексте «дела славистов»  (по материалам ОГПУ-НКВД) // Славяноведение, М., 1992, № 4, с. 68-82

33.  «Белич... не может отделить науку от политики; ему могли понравиться мои соображения, потому что подвергают сомнению один из главных болгаризмов Солунского наречия IX века» (там же, с. 75)

34.   Trubetzkoy N. Die aksl. Vertretung d. ursl. *tj, *dj // Zeitschrift für slavische Philologie, XIII, 1936, S. 91

35.  О жизни и делах святых Кирилла и Мефодия основные источники и труды собраны в нескольких библиографиях, см. 4, а также в «Пространных житиях святых Кирилла и Мефодия», издававшихся неоднократно. Здесь они цитируются по изданию: Климент Охридски. Събрани съчинения. Том трети. Пространни жития на Кирилл и Методий. Подготовили за печат  Боню Ст. Ангелов и Христо Кодов. София, издателство на БАН, 1973, с. 136

36.  Пространное житие святого Климента Охридского Охридского архиепископа Феофилакта опубликовано на греческом языке с переводом на болгарский Александром Милевым: Гръцките жития на Климент Охридски. София, издателство БАН, 1966

37.  Нанков С. Църковно-богослужебна прослава на  светите Братя Кирилл и Методий. София, Синодално издателство, 1962, 220 с.

38.  Куев К. Малоазийската теория за езика на св. Кирила и Методия // Училищен преглед, 1940, кн. 1, с. 25-36

39.  По византийскому летописцу Никифору 208 000 славян из Фракии переселились в Малую Азию  - Nicephorus. Opuscula historica, p. 68-69; по: Греческие источники о болгарской истории, 3, с. 303. - Г. Острогорский полагает, что в эту цифру включены и женщины, и дети (Ostrogorsky G. Geschichte des byzantinischen Staates. München, 1963). О полной обстановк того переселения см. История на България, том втори. Първа българската държава. София, Издателство на БАН, 1981, с. 121 и примечание с. 201

40.   Тахиаос А.Е. Создание и деятельность литературного круга Константина-Кирилла до Моравской миссии // Константин-Кирил Философ. Доклади от симпозиума, посветен на 1100-годишнината от смъртта му. София, 1971, издателство на БАН, с. 285-293

41.  Тахиаос А.Е. Малоазийската теория се приемаи от Имре Тот // Константин-Кирил и Методий. София, 1981, Издателство на Отечествен Фронт, 1981, с. 37 и сл.

42.  Дуйчев Иван. Из старата българска книжнина. 1. Книжовни и исторически паметници от Първото българско царство. София, 1940, Хемус, с. VII

43.  Beseliev V. Die Anfange der Bulgarischen Literatur // International Journal of Slavic Linguistics and Poetics. S' Graventage, 4, 1961, p. 116-145

44.  Sotirov G. Y a-t-il eu une ecriture autochtone en terre slave avant le temps de Cyrille et Methode? // Canadian Slavic Studies I, 1967, P. 79-94

45.  Динеков П. Делото на Кирилл и Методий  и розвоят на старата българска литература // Хиляда и сто години Славянска писменост 863-1963. София, издателство на БАН, 1963, с. 5-6

46.  Куев К. Черноризец Храбър. София, Издателство на БАН, 1967, с. 188

47.  Шрайнер П. Греческий язык и кириллица на территории Болгарии // Кирилло-Методиевски студии, кн. 4. София, 1987, Издателство БАН, с. 274-282

48.  Михайлов К. Неизвестно писмо на Григор Пърличев до Петко Р. Славейков // Антени, 9 април 1980, с. 3

49.  Кърстанов Т. Предание за унищожението на Охридската Архиепископия. Писмо на българина Григор Пърличев до П. Р. Славейков // Църковен вестник, год 91, бр. 33, 15 септ. 1990, с. 7-8

50.  Стоянов М. Български ръкописи с гръцки елементи // Известия на Народна библиотека «Кирилл и Методий», IX, 1969, с. 315-352

51.  Стоянов М. Гръцко-български речници и учебници // Проучвания по случай втория международен конгрес по балканистика. Мофия, 1970

52.  Стоянов М. Райковски дамаскин // Родопски сборник, том III. София, 1972, с. 225 и сл.

53.  Кръстанов Т. «Обратник на буквите» // Църковен вестник, 5 май 1989

54.  Мирчев К. Климент Охридски и развоят на български език // Климент Охридски. Материали за неговото честване  по случай 1050 години от смъртта му. София, 1968, Издателство на БАН

55.  Попов Г. Триодни произведения на Константин Преславски // Кирилло-Методиевски студии, книга 21. София, 1985, Издателство на БАН, с. 33 и сл, особенно с. 43 «Новооткритият старобългарските цикъл за Рождество Христово и Богоявление - свидетельство за съвместната книжова дейност на Кирилло-Методиевите ученици в българската столицв Плиска (886).

56.  Кръстанов Т. Откритието на Българския ватикански палимпсест в подкрепа  на Малоазийската теория за Кирилло-Методиев език. Наука, 1, 1992, с. 22-25 и наблица на с. 24 на первичната лексика на Кирилло=Методиевите преводи и Преславската редакция

57.  Lunt G. Horace. On Old Church Slavonic Gospel Texts // Byzantynoslavica, Sofia, VIII, 1986, p. 112-121

58.  Galabov I. Das Altbulgarische und das Latein im Europäischen Mittelalter. Zur Problematik der übernationalen Kultersprachen // Salzberger Uneversitätsreden, 45, Salzburg-München, 1973